Здравейте приятели, казвам се Радослав Борисов и бях дебел, наистина дебел - тежах 148кг. в „разцвета“ си. Реших да споделя историята си с вас и дано да ви вдъхна кураж и увереност да тръгнете по пътя на здравословното отслабване и то да е завинаги!
Пишейки тези редове, към днешна дата 07.07.2015, тежа 88кг. и в следващите редове мисля да ви разкажа моята история.

Роден съм на 16.07.1979г. в град София. От малък не бях дебело дете, то май едно време нямаше и как да си дебел с непрекъснатите игри с приятели в училищния двор! От 10г. до 16г. тренирах футбол в Левски, но след серия контузии реших да се запиша да тренирам борба, отново на стадион Герена. С редки прекъсвания и залитания по фитнес, следващите две години от към спортни занимания ги прекарвах в залата по борба и играейки с приятели баскетбол в кварталното училище. Последната година преди завършването ми на средното образование започнах да се занимавам с още едно нещо, което харесвах от дете – започнах да тренирам шах. Лятото работех по строежи, за да мога да си позволя да отида на море с приятели.
Учението за мен не беше проблем, отличник от основното училище, отличник и от средното ми образование и по всичко личеше, че следва висше учебно заведение, а не казарма ... е да, ама не! Влезнал току що в УНСС, съкратиха майка ми и останали без доходи се оказа, че не отслужили не ги взимат на работа и ще трябва да съм военнослужещ! Аз, отличника ...невероятно, но факт! Сега след години замисляйки се, къде се отпуснах и се оставих да бъда носен от течението, може би това е момента, където нещо в мен се пречупи .

Няма да ви обяснявам какъв ... как де се изразя, културен шок е за едно момче, което си е мислело, че морето е до колене, изведнъж да се озове в казармата. Всичко започна добре, имахме физическа подготовка, бягане, лицеви ,коремни преси, набирания, коремни превъртания, силови, все неща , които малко или много сме ги практикували с приятели като тинейджъри в квартала. Какво последва обаче – абсолютна скука в поделенито, в което бях разпределен – ден да мине, друг да дойде и някак си неусетно покрай безкрайните игри на карти се започна и постоянната употреба на алкохол. Пиеш се до 2-3ч. сутринта, закусваш към 12,00ч., когато нямаш наряд и пак спиш.Будиш се привечер, сядаш да играеш карти, табла или каквото и да е и пак пиеш, като несъзнателно се „мези“ и на края преди да си легнеш, ако не си мнооого пиян се наяждаш като за последно и заспиваш. До какво доведе този „режим“ влезнах да служа на родината към 80кг. , а се уволних след 1г. скромните 100кг.!


Спомням си една не много приятна случка от деня на уволнението си. Дънките, с които съм бил отпуска преди няколко месеца и с които трябва да изляза от поделението, не мога да ги закопчая и взимам един от най-дългите колани, копчетата остават откопчани и с колана се препасвам, за да не ми падат незакопчаните дънки като същевременно вадя връхната дреха над тях, за да не се вижда, че съм с разкопчани дънки! И това е „само“ на 100кг.
Какво последва, ами ще влизам във форма – започвам да ходя на фитнес, да правя всички общоизвестни културистични упражнения, но се чувствах като медуза, изглеждах като балон, кому е нужно, започва да ми пречи на пиенето, ъъъ извинете ме, на „социалния“ ми живот. Приятелите ми,една част от тях ми се чудят: „абе ела да гледаме мача и да си пием не се занимавай с простотии“ и аз отивам, защото ми е приятно да гледам спорт, да залагам на спорт, да губиш или да печелиш „на партия“, приятно ми е да съм сред хора, с които имаме едни и същи интереси. Други приятели виждайки, по каква наклонена плоскост се плъзгам ме питат : „Радославе, защо?! Какво ти носи, защо го правиш?!“, но те не разбират, не разбират, че този ми „социален“ живот замества чувството да се чувстваш част от нещо, от нещо, което си загубил, когато преди години си се оставил да се носиш по течението!


През 2000г. започнах работа в една фирма за авточасти. Не след много време явно оценявай ме като съвестен и надъхан кадър ме повишиха.Това до какво доведе – до малко повече доходи, но много повече отговорности, стрес, напрежение, които за да бъдат занижени по някакъв начин. С няколко приятелчета си имахме схема – взимахме си по едно голямо, ядки, солетки, чипсче, както си му е редът и се сядаше да се гледа мач от шампионската лига, какво „по-хубаво“ от това, нали ?! Сядаш с приятели, играеш карти, гледаш мач, черпите се взаимно, залагате, хапвате, пийвате – изобщо „идилия“. След това се прибирате и се навечервате като за поседно, защото гладен не може да се заспи и до какво мислите, че доведе това - до над 130кг. лично тегло!!
Последва ново повишение във фирмената йерархия. Ентусиазиран, градящ кариера млад служител, оставащ след работа, само и само да се свърши работата, но че това води след себе си до още и още стрес и напрежение, никой не се замисля! Всичко това съчетано със седящата работа на бюро, небрежното похапване на фъстъчки, солетки,банички,вафли, бонбонки, пиене на няколко кафета на ден,познато ли ви ?! Нямането на време, защото имаме работа и какво – отиваме да изядем един дюнер с пържени картофи и майонеза, или три банички, парче пица на парче, поръчваме си пържено пиле от KFC, или бургер с кетчуп и майонеза, или хапваме на бързо на бюрото два кроасана и един шоколад! Редките пъти, когато излизаме и сядаме да хапнем някъде си взимаме бира с кашкавал пане и порция пържени картофи със сирене. Всичко това звучи ли ви познато, ако сте се чудили как човек може да достигне 148кг. лично тегло – това е рецептата!


Някои ще кажат нищо работа, щом си се чувствал добре така, както и аз си мислех и си го внушавах, че съм си добре и го омаловажавах като проблем, но всъщност си е проблем и то голям! Проблем е, защото не можех да се наспивам добре, спях по 5-6ч. и през деня компенсирах с 5-6 кафета. Не веднъж ми се е случвало, успивайки се за пореден път за работа, да се опитвам да хвана тролейбус №1, затичвайки се за кратките 20-30м. и да се кача плувнал в пот, с разтуптяно сърце, което не се успокоява поне 4-5 минути. Ризата ми да има издайнически петна пот, големи колкото чинии и то дори и в дни, в които не съм гонил тролей, а просто съм повървял малко пеша в обедната почивка – повярвайте ми не е приятно чувство, а и гледката не е от най-красивите! Да носиш една идея по-широки от и без това широките си дрехи, за да не ти се очертава корема излязъл над стегнатия ти колан. Да се притесняваш сядайки на пластмасов стол, защото може да се счупи и сервитьорката да ти предлага изнесен от заведението метален стол - „за да ви е по-удобно г-не“! Проблем е и в заведение с приятели да сядаш така на масата, че да не запушваш половината маса, което с подобни габарити си е трудно. Да се събирате с колеги, за да поритате футбол, но ставите не са готови за подобни натоварвания с тези килограми и какво следва, започват да те болият и да ти се подуват за по над седмица глезените и коленете - явно е проблем! Дано никога не ви се е случвало да поиграете 20-30мин. плажен волейбол на морето и да ви заболи кръста, да ви изтръпне крака, да загубите чувствителност в целия си крак и на края да се окаже, че явно е проблем да подскачаш с над 140кг. има голяма вероятност да си докараш дископатия или радикулит. Всичко до тук звучи ли ви познато, неприятна истина е, но е факт, че килограмите пречат на нормалния ни живот и не само, но го и застрашат наистина!


Как стигнах до извода, че стига толкова и кога беше момента да кажа, че аз искам да живя нормален и здравословен живот, необременен от излишните килограми?! От нередовното хранене, от стреса и от яденето на горе изброените бързо и лесно достъпни храни се оказа, че имам язва на дванадесетопръстника. Започнах да ходя на лекар, провеждах лечения, минавах и контролни прегледи. При един контролен преглед в 17-та поликлиника, лекарката ми Д-р Петрова направи изследвания, пълна кръвна картина и дойде с резултатите: Кръвно 140 на 100, кръвна захар 7,8 !! Нивата на холестерол не ги помня вече, но то при подобни кръвно и захар можете да се досетите, че са били далеч от добре.
Д-р Петрова ме погледна с изпълнени със съжаление очи и ме попита: „на колко години си моето момче“, отговорих притеснено: „ на 28г. съм, защо ... какво има ?!“ и тук тя каза думите, които ме подтикнаха да спря да се спускам по наклонената плоскост: „защото, ако не се вземеш в ръце – ТИ ЩЕ УМРЕШ, не днес или утре, но много по-рано, от колкото би трябвало, защото с това кръвно и тази кръвна захар си много близо до това да се разболееш от диабет !“ . Как ви звучи да си мислите, че живота е пред вас, а лекар да ви каже, че сте едва ли не пътник ... мен ме побиха тръпки, настръхнах, изби ми студена пот! Докторката ми обясни на дълго и на широко, какво представлява диабета, как едва ли не след всяко ядене ще трябва или да си бия инжекция инсулин или ще припадам ! Обясни ми какво предимно ще трябва да ям до края на живота си и перспективата не беше никак, ама никак приятна. Беше ми препоръчано да започна да спазвам диета - как само звучи, поне на мен ми прозвуча като, че ще се гладува, а и на много от вас думата диета май навява подобна асоциация ?!

Започнах да спазвам почти дословно популярната в този момент диета на Дюкан. Свалих 8кг. за няма и 10дни, което си е добър резултат, НО не се чувствах добре, потта ми миришеше на ацетон, започвах да не мога да си изразявам мислите в едно изречение, усещах лека болка в бъбреците, но какво пък, продължавах да отслабвам. Съчетах диетата си с „редовните“ 2 посещения във фитнес зала, тренирайки като типичен бодибилдър, нищо че ме боляха разни стави, не отдавах значение, нали продължавах буквално да се топя - за близо 3 месеца, от Май до Юли , свалих над 20кг. Ще кажете супер постижение, да и аз така си мислех и се чувствах като перце, перце от над 120кг. Обаче неприятната миризма оставаше, болката в кръста или бъбреците си я имаше периодично, рамената ме боляха до толкова, че за да си взема четката за зъби си помагах с лявата ръка, за да си повдигна дясната и си стигна четката, което все си мисля, че не беше целта на заниманията ми ! Започнах да приличам на човек, който ходи на фитнес, но не се чувствах добре!
Отидох на контролен преглед, лекарката ми остана изумена, как за толкова кратко време съм свалил толкова много, но вместо да бъда похвален, тя ми се скара – да, скара ми се! Попита ме как съм ги свалил, разказах и за диетата, и тя с тон нетърпящ възражения ми обясни, какво си причинявам на бъбреците, черния дроб, сърцето. Вече си обясних, защо съм се чувствал толкова зле и се радвам, че на време се консултирах и прекратих тази драстична диета.


След това си преживяне започнах да се интересувам и да чета на дълго и на широко, за хранителни режими и начини на хранене, забележете не диети.Реших да променя и нещо в тренирането си, но какво и как не знаех и нямах идея – все пак всички и на всякъде си тренираха по един и същ начин от преди 15-20г., но от който начин ме боляха ставите!
След няколко месеца ,в които си се бях закотвил на 115-112кг. и не мърдах, за мой късмет, се запознах с Иван Василев - фитнес инструктор във фитнеса, който посещавах. Оказа се, че този младеж има много различни възгледи за това, какво и как трябва да се яде, как трябва да се тренира, показваше много странни и различни упражнения, НО след време от неговите упражнения вече НЕ МЕ БОЛЕШЕ рамото, лакътя, глезените.Започнах да тренирам по три пъти на седмица и ходех и да играя футбол с колегите. Радвах се на движението, радвах се на новите усещания за тялото си, вече не бях лоена топка, а можех да се затичам и да спра, без от това да ме заболият колена или глезени. Започнах да посещавам четири пъти фитнес залата и се чувствах значително по-силен, по-енергичен, чувствах се доста по-добре! Явно виждайки желанието ми и готовността ми да продължа да тренирам, Иван започна да ми прави тренировъчни програми, хранителни режими и най-важното не спираше да ме подкрепя, за да мога да продължа и да не се отказвам, когато вече не ми се продължаваше. Някак си неусетно в мен се върна онова желание за пълноценен живот, загубено преди толкова много години, появи се желание да тренирам, не само за самото ходене до фитнеса, исках да тренирам, за да бъда онзи човек от преди 15г., ако не и по-добър. Можех пак като преди да правя неща, които обичах като тинейджър: плувах по близо два часа в открити води, играех футбол, волейбол, баскетбол – започнах да изпитвам онова забравено чувство, чувството да си щастлив и да се радваш на движението!
Треньора ми ме запозна с неговия треньор и ментор
Ефтим Илиев, покрай когото се запознах с група от треньори и трениращи, на които им беше забавно да тренират, радваха се на движението и всъщност се оказа, че желанието ни да спортуваме и да се движим ни прави да сме като братя. Тази група от хора редовно си организираше спортни лагери и събития, и ме поканиха и мен на първия ми спортен лагер след над 15г. Отидохме в Гърция - пясък, слънце и вода – любимото ми! На този лагер се случи една интересна случка, която ме накара да осъзная, че вече не съм Радослав, който се е предал и се носи по течението!


Имаше организирано отборно състезание по теглене на въже, в което моя отбор се състоеше от две момичета, аз и още две момчета като аз бях най-тежкия със своите 104кг. Победихме първите си съперници сравнително лесно, но на финала ни очакваха отбор 4 момчета и едно момиче, като те бяха по-тежки сумарно, а и по мое мнение по-натренирани от нашия отбор.Усещах си ръцете прежулени от досегашните дърпания и помолих едно момче, за неговите гумени ръкавици. Какво последва, започнахме и някак може би подценили ни другия отбор бе издърпан от нашия! Играеше се до 2 от 3 победи. Започнахме втората среща, вече нямаше подценяване и няколко минути бяхме близо до поражението, а аз не можех да дръпна, защото по изпотените от гумените ръкавици въжето само ми се пързаляше! Легнах с тежестта си върху въжето и с риск да ме прежули под мишницата и на ребрата, както и стана, започнах да си свалям ръкавиците. Другия отбор може и да е бил много изтощен, но моите съотборници не се отказаха и не позволиха да ни дръпнат, как можех аз да се откажа, какво като ще ме прежули до кръв! Освободил се от плъзгащите се ръкавици, имах повече сила и контрол в ръцете си и с няколко последни усилия ги издърпахме и победихме! Някой ме пита, защо не се отказах и защо беше нужно да се прежулвам до кръв?! Ами отговора е, че вече ми беше писнало да се отказвам в живота си, желанието се беше завърнало в мен и нямаше сила на света, която да ме откаже от поставената цел, а още повече, както беше в случая и други хора да разчитат на мен – не вече никога повече не мисля да се отказвам!


Отслабнал над 40кг. от личното си тегло неусетно бях станал пример за познатите и колегите си, които виждайки, че подобно нещо е възможно започнаха да се интересуват, как се е получило. Покрай треньорите си бях натрупал знания и опит и вече можех да направя що годе сносен хранителен режим и тренировъчен план. Оказа се, че нещата, които препоръчвам работят не само за мен, а че работят и за другите хора, независимо от пола и възрастта им - стига да имаха желание да положат малко усилия и да покажат воля за промяна. Една колежка и приятелка отслабна над 40кг., след като се беше „изоставила“ след раждане. Други две колежки съответно 12 кг.и 8кг. Двама колеги съответно 15кг. и 10кг. Един познат пък искаше да качва килограми и със съответния режим и програма качи 8кг. за два месеца. Последно един приятел, за който мислех, че няма как да се вдигне от стола и да се размърда – отслабна над 20кг. за 3 месеца. Явно нещата, които говоря и ги карам да практикуват работят и то работят за постоянно! Защото не просто губиш тегло, а си променяш начина на живот към по-добро, към по-приятни начини да прекарваш свободното си време, карат те да се радваш на движението и да изпитваш удоволствие от храненето, а не просто да се натъпчеш, защото си гладен!


Така постепенно, а и стимулиран от постигнатите резултати на хората, на които съм отделял време и внимание, реших че е време да споделя натрупания си опит с по-голям кръг от хора. Как да стане това, ами реших да напиша историята си и ако вие или ваш познат, или приятел се виждате в някоя от историите ми и не искате това да продължава, моля пишете ми! Ако не искате да водите живота на носещия се по течението, ако не искате вече да се чувствате некомфортно в тялото си, моля пишете ми и споделете прочетено с хора, на които мислите, че може да съм полезен! Дайте им да прочетат историята ми, за да видят, че отслабването е възможно без „магическо“ хапче, без гладуване, без ходене на дебелариуми, без пиене на най-модерни и „чудодейни“ отвари, без закупуването и приемането на недоказани източни или западни лекарства !
ДА ,ВЪЗМОЖНО Е само с ясното съзнание, какво ,кога и как слагаме в устата си. Какво, кога и как ядем и пием! Да, правилно прочетохте – ще се яде и то редовно, но тук е важно да осъзнаем – какво и кога е полезно да приемаме като храна и напитки.
Най-важното е да осъзнаете, че не сте сами и има хора, които са минали по вашия път и от там, където сте вие ИМА връщане, ИМА връщане към пълноценния живот  !
Ваш приятел Ради.